Дивеч

Дива свиня


Разпространение

Дивата свиня се среща в Европа, Северна Африка, Мала, Средна и Централна Азия, като стига до някои японски острови. У нас е повсеместно разпространена. Числеността й достига годишно до 40 000 бр. Общи сведения

Тялото на дивата свиня е сплеснато отстрани, набито и яко с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, завършваща с рило. Предната част на тялото й е значително по-висока от задната. Едрината на тялото зависи от възрастта. Мъжкият (глиганът) достига 200 сm на дължина, с около 20 сm опашка. При холката е висок 100-120 сm и тежи 200-300 kg. Женските са по-дребни. Козината й е твърда. Цветът й варира от сив до кафяво-черен. Малките прасета са с тъмнокафяви и жълти надлъжни ивици. Очите са сравнително малки и са разположени дълбоко. На мъжките под кожата на гърдите се образува особено твърда маса - калкан, която ги предпазва от нараняване при борбите за овладяване на женските. Кучешките им зъби, особено долните, са много развити. Наричат се глиги или бойници. Те растат непрекъснато. Глигите се обработват като трофей заедно с черепа или без него.

Начин на живот и хранене

Обитава разнообразни горски екосистеми. Обича да се каля, особено през горещите летни дни. Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост. През лятото майките водят само прасенцата, а по-възрастните живеят на малки групи. През есента към майките се присъединяват и годинаците. Често 2-3 майки се събират заедно и по този начин се образуват големи стада, които имат по-голям шанс да оцелеят в битката с неприятелите.

Най-старите глигани се движат само като единаци, но по време на сватбуването се присъединяват към стадата. Изключение правят само най-старите глигани, които се движат само като единаци и само през време на сватбуването се присъединяват към стадата. Дивата свиня с всеядно животно. Храната си търси, ровейки земята. Храни се с корените на различни растения, консумира и горски плодове, особено буков и дъбов жълъд, яде гъби, охлюви, червеи, най-различни насекоми и техните личинки, мишки, яйцата и малките на гнездящи по земята птици. Изяжда новородените сърнета, зайчета, които намира из гората или полето. Напада царевичните и картофените блокове, където причинява значителни щети. Тя е предимно нощно животно. През деня почива или спи в гъсталаците, а през нощта излиза да си търси храна. Дивата свиня е много предпазлива. Слухът и обонянието й са силно развити, а зрението й е по-слабо.

Размножаване

Сватбеният период на дивата свиня започва при нормални условия от средата на ноември и продължава до края на декември. Тя става полово зряла след навършване на двегодишна възраст, а при наличие на много храна и по-рано. Бременността продължава 140-150 дни. Непосредствено преди раждането женската се отделя от стадото и в някое тихо място приготвя легло, в което ражда малките. Броят на прасенцата в едно прасило зависи от възрастта на майката и наличната храна. Обикновено младите женски раждат от 3-4 до 6 малки, а възрастните по 10 и повече. Малките остават в леглото около две седмици, а след това тръгват с майка си, която ги учи да ровят и да си търсят храна. Дивата свиня е грижлива майка. Тя ревниво пази малките от всички хищници, а ако бъде внезапно открита от човек, готова е да го нападне.

Стопанско значение

Дивата свиня е обект на най-масовия лов от видовете едър дивеч в нашата страна. Тя е и единственият вид, заедно с вълка от едрия дивеч, на който се допуска и групово ловуване (на всички останали видове едър дивеч се ловува индивидуално - подборно). Дивата свиня има вкусно месо, което трябва да се трихиноскопира, преди да се яде. От глиганите се получават ценни трофеи. В България е отстрелян световният рекорд за дива свиня 158,2 т. по СIС. Български е и третият трофей в световната класация. Предлагат се трофейни екземпляри с дължина на долните зъби от 20 до 25 сm.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама