Дивеч

Муфлон


Муфлоните (Ovis orientalis ssp. или Ovis aries ssp.) са диви овце предшественици на почти всички домашни породи овце (Ovis aries).

Класификация

Таксономичната класификация на муфлоните и връзката им с домашните овце все още е предмет на научни спорове. Като цяло се разграничават три групи подвидове или отделни видове:

Уриали или степни овни (Ovis [orientalis] vignei) - близкородствени с Архара (Ovis ammon) и дори определяни като негови подвидове, особено Аркала (Ovis vignei arkal). Срещат се в Предна Азия до Северозападна Индия.

Азиатски муфлони (Ovis orientalis ssp.) с типичен представител Арменския муфлон (Ovis orientalis orientalis или Ovis orientalis gmelini). Срещат се в Предна и Мала Азия.

Европейски муфлон (Ovis [orientalis] musimon или Ovis aries musimon) и Кипърски муфлон (Ovis aries ophion). Европейският муфлон произхожда от островите Корсика и Сардиния, откъдето е разселен изкуствено в множество Европейски страни, включително и в България. Напоследък се налага мнението, че муфлоните и дивите козли (виж Безоаров козел) от средиземноморските острови всъщност представляват вторично подивели в древността домашни овце и кози, а не диви предшествественици съхранили се в естествен вид.

Физическа характеристика

Европейският муфлон е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 см., височина в холката до около 80 см. и тегло до 35-55 кг., като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 см. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на европейският муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, корема и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло.

Начин на живот и хранене

Муфлоните обитават скалисти планински местности около границата на гората, но често слизат и в горите. Аклиматизираният в България европейски муфлон се развъжда успешно на свобода и в дивечовъдни стопанства в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, но и в равнинните гори на Лудогорието. Предпочита по-топлите южни склонове, където през зимата снежната покривка е по-тънка и не се задържа дълго. Освен това предпочита сухия климат и не се развъжда във влажни места, най-малкото защото страда от чернодробен метил.

През зимата муфлоните се събират на стада до около 20 животни, а през останалата част от годината се движат на малки групи, като женските с малки обикновено живеят отделно от мъжките. Излизат на паша рано сутрин и привечер, а през светли нощи - и нощем. Приспособени са към хранене със сравнително бедни на хранителни вещества високопланински треви, храсти, мъхове, лишеи; през зимата се прехранват основно с дървесна и храстова растителност, белят кората на дърветата и ядат дори борови клонки.

Размножаване

Размножителният период на европейските муфлони е в края на септември до началото на ноември. Тогава стадата женски и мъжките се събират. По-възрастните мъжки с най-големи рога превъзхождат останалите, но често се стига и до сблъсъци за утвърждаване правото над харем от женски. След около 5-месечна бременност женските раждат 1 или 2 малки, които укрепват много бързо. Зрялост достигат на втората година от живота си, но докато женските стават полово активни на около 2-3 годишна възраст, мъжките обикновено се размножават едва след 7-годишна възраст. Муфлоните се кръстосват успешно с домашни овце, давайки плодовито потомство.

Природозащитен статус

Муфлонът е защитено животно от закона.затова са записани в Червената книга на България. Към 2012 г. в България има 4595 муфлона с тенденция към намаляване. Въпреки успешната аклиматизация на Европейския муфлон в редица страни, включително и в България, на родните му острови популацията е уязвима вследствие на лова и заради кръстосване с домашни овце. На остров Кипър например, от местния подвид наричан агрино (Ovis aries ophion) през 1997 г. са преброени едва 1 200 екземпляра. Главна заплаха за изкуствено развъдените популации са хищниците (вълци, чакали, скитащи кучета) и бракониерите.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама