Дивеч

Лисица


Разпространение

Лисицата се среща в прериите и полупустините, горите, степите и лесостепите. Може да се види в предградията и дори в градски райони, като живее заедно с други дребни хищници. В България видът е повсеместно разпространен.

Общи сведения

Козината на лисицата е с ръждив цвят. Има бял корем и черни уши и крака. Очите са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като котките. Дългата й рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието й при скоци и отскоци.

Възрастната лисица има тегло 4,1-5,4 kg. Дължината на тялото е 80-110 сm. Големината й е различна в зависимост от местообитанието. През есента и зимата козината й е дълга и гъста, а през пролетта и до края на лятото - къса.

Начин на живот и хранене

Лисиците са всеядни животни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни и домашни птици. Лисицата е един от най-сериозните наши съюзници в борбата с мишевидните гризачи, които често преобладават в менюто й. Консумират средно 0,5-1 kg храна на ден.

Размножаване

Размножителният период на лисицата е декември-януари, а в по-високите и северни части на ареала й през февруари-април. Женските имат ежегоден еструс, който продължава 1-6 дена. Овулацията е спонтанна. Копулацията е шумна и кратка и трае не повече от 20 секунди. Въпреки че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки (които се борят за нея), тя накрая избира да живее само с един. Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, като по принцип я оставят с малките в „майчинската бърлога”. Средният брой лисичета от едно котило са 5, а максимално до 13 лисичета. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива около 10-тата седмица, когато те са достигнали своята полова зрялост.

Поведение

Лисиците са сумрачни животни, но в по-гъсто населените райони те са активни най-вече през нощта и привечер или сутрин рано (по сумрак). По принцип ловуват поединично, а ако си намери повече храна, я скрива за по-късно. Всяка лисица маркира своята територия с урина и фекалии. Лисиците се чифтосват само през зимата, а през лятото си търсят храна, като устройват по няколко бърлоги в тези територии. Те могат да бъдат извзети от предишни обитатели като например язовците, или да бъдат направени наново. През зимата се използва една основна бърлога, където лисицата живее, ражда и отглежда малките. По-малките бърлоги са предназначени за случаи на опасност и за складиране на храна.

Най-често лисичета бързо се разпръскват, когато достигнат полова зрялост (8-10 месеца), но не рядко остават в родната територия и помагат за отглеждането на следващото поколение.

Според някои изследователи индивидите, които не се размножават, осигуряват възможността малките да оцелеят, докато според други разликата е несъществена. Лисиците комуникират с езика на тялото си, с миризмата си и с вокализации (звуци). Гласовият диапазон е голям и звуците, които издават, могат да бъдат от тип „загубих се” (три излайвания) до тип „писък”, близък до човешкото пищене.

Природозащитен статут

Според Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, лисицата е отнесена към застрашените видове, но повечето от популациите им са стабилни. Отстрелът е на квотен принцип.

Мястото и ролята на лисицата в екосистемата

Доказано е, че лисици могат да окажат влияние върху популациите на гризачите, включително зайците и ловните птици. Те разпространят семена на изядените от тях плодове. Тяхната положителна или отрицателна роля за развитието на екосистемите, ловното стопанство и птицевъдството трябва да се оценява за всеки конкретен случай.

Стопанско значение

Съгласно своята биология и начин на хранене, лисицата изяжда голямо количество мишки и други вредни гризачи, с което допринася полза на селското стопанство. Унищожава обаче и много полезен дивеч - зайци, фазани, яребици. Преносител е на бяса и затова при висока плътност се преследва през цялата година. Кожата й е ценна и търсена. Ловува се при хайки и гонки, но най-често чрез издебване край примамки. Трофейна стойност имат кожата и черепът й.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама