Дивеч

Зеленоглава патица


Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) или Пловка също и Зеленоглавка е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56–65 cm. Силно изразен полов диморфизъм. Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.

Разпространение

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Интродуцирана е в Австралия и Нова Зеландия. Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България.

Начин на живот и хранене

Лятно време възрастните птици линеят. Мъжките започват по-рано. Линеенето трае около 2 месеца, като в момента на едновременното падане на маховите пера, за около 20–25 дни губят способността си да летят. Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.

Размножаване

Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си. Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Тя снася ежедневно по едно яйце, докато не се съберат от 6 до 14. Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. В следствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.

Лов

Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често.

Допълнителни сведения

Зеленоглавата патица е родоначалник на всички породи обикновени домашни патици с които успешно се кръстосва и оставя жизнеспособно поколение. Регистрирани са и случай на кръстоска с шилоопашата патица. Лесно се опитомява, живее и се размножава добре в домашни условия.

Гургулица

Гургулицата (Streptopelia turtur) е птица от семейство Гълъбови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Гургулицата има слабо изразен възрастов диморфизъм. Възрастните птици достигат дължина на тялото 27-29 см, размах на крилата 48-53 см и тегло 99-170 гр., а общият тон на оперението е сив. Гърбът и крилете са ръждиво-кафяви, с черни петна и шарки. От двете страни на шията има по едно петно от редуващи се черни и сиво-бели ивички. Гушата и предната част на гърдите са с винен оттенък. При женските птици те са по-светли. тялото отдолу е белезникаво. Външните опашни пера са с бели върхове, а крайните две — с бели външни ветрила. Младите птици приличат на възрастните, но гърбът им е с кафяв оттенък, пъстрините отстрани на шията липсват или са слабо изразени, а перата по гърдите са с тесни охристи ивици на върха. Малките гургулици са със сиво-синя кожа, покрита с рядък сламеножълт пух.

Разпространение

Европейско-туркестански вид. Гнезди в Европа (с изключение на северна Англия, Шотландия и Скандинавския полуостров), Мала Азия, Иран, северен Афганистан и северна Индия, Северна Африка, Канарските острови и остров Мадейра. На изток достига 58° и.д. в Урал. Зимува в южните части на Сахара, Сенегал и Судан.

Местообитание

У нас се среща повсеместно до около 1200 м надм. в. Прелетен вид е. Пролетният прелет е през април, а основната част от птиците отлитат на юг до средата на септември. Най-многочислена е в равнинната част на страната. Типичните ѝ местообитания през размножителния период са широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, крайречни насаждения, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите, в съседство с открити площи и вода. Избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени маста. През есента формира големи ята, които обитават гори в близост до слънчогледови ниви и стърнища, където птиците се хранят интензивно, подготвяйки се за есенния прелет.

Размножаване

Гургулицата гнезди по дървета и храсти на височина 1,5-2 м, рядко повече. Гнездото е плоско, изградено от тънки клонки. Постлано е със суха трева, корени и листа. Понякога отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използват стари гнезда на пойни птици - например поен дрозд (Turdus philomelos), червеногърба сврачка (Lanius colurio). Гнездовият период е от втората половина на април до края на юли. Мътила и люпила са намирани и през август. У нас гнезди два пъти годишно. Броят на яйцата в мътилото е най-често две. Те са бели, с елипсовидна форма. Средните им размери са 29,6 х 22,5 мм. От яйцата на гугутката (Streptopelia decaocto) се отличават трудно, главно по по-малките си размери.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама