Дивеч

Гургулицата


Разпространение

Видът екологически е силно пластичен и обитава широк ареал на разпространение. Гургулица се среща в Европа и част от Азия. У нас гнезди в цялата страна в районите, заети от нискостъблени гори. Гургулицата е прелетна птица. Тя зимува в Сахара и Судан. У нас идва през април, а септември - октомври отлита н юг.

Описание

Главата и задния гръб на гургулицата са синкави, останалата част е охрено-кафява, с по-тъмни рисунки. Долната част на тялото й е сивкава с розов оттенък. От двете страни шията й има две петна, съставени от по няколко реда черни и бели перца. Краят на кормилните пера на гургулицата, с изключение на средните две, завършва с бяла ивица, а най-външните имат бяло външно ветрило. На дължина достига 28-30 cm, а на тегло - 100-170 gr.

Местообитания

Гургулицата е един от най-характерните представители на горските екосистеми. Тя се среща повсеместно в нашата страна, въпреки че всяка измината година количеството й намалява. Най-многочислена е в равнинната част. Типичните й местообитания са широколистните гори, парковете, залесителните пояси, крайречните насаждения, единичните дървета сред полето и малките горички сред обработваемите площи.

Предпочита периферията на горите и избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени места.

Храна

Основната храна на гургулицата са семена. През първата половина на лятото тя използува преди всичко семената на дивите, а през втората - на културните растения. Особено много обича семената на маслодайните растения като слънчоглед, коноп и др., от които бързо се угоява преди отлитането на юг.

Биология

Гургулицата гнезди по ниските дървета и високите храсти на 2-3 m от земята. Гнездото й е плоско, направено е от клечки. То прозира и често отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използва стари гнезда на пойни птици. У нас гнезди два пъти годишно. Двамата родители мътят най-често 2 бели яйца в продължение на 13-14 дни.

По-голяма част от времето гургулицата прекарва по дърветата. На земята слиза, когато се храни и когато пие вода. Тя се задържа в места с водоизточници, където редовно ходи да пие. Има сравнително постоянен режим на хранене и почивка. През есента се събира на малки ята, но често се струпва в големи количества в слънчогледовите блокове. Може да се наблюдава по електрическите стълбове и телефонните жици, по стари дървета, около местата за пиене на вода.

Естествени неприятели

Има същите естествени врагове, както и гривяка.

Ловностопанско значение

Широкоразпространен и многочислен вид в почти целия си ареал. Европейската популация на вида (включително и Азиатската част на Турция) се оценява на 2,3-13 млн. двойки. Интересен обект на лов. Месото и е много вкусно, особено преди отлитането, когато тя е добре угоена.

Сроковете за ловуване

Изхождайки от биологията на птицата времето за ловуване е определено от 15 август до 30 октомври.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама