Една история


15.03.2017




Беше студена Октомврийска утрин. Закусихме банички с айрян, които утоляваха глада и жаждата ни от предната дълга вечер с ловната дружинка на с. Малко Кирилово. Вечер, изпълнена с ловни истории, коя от коя по-интересни и с надежди за съвместна слука на следващия ден. Утрото беше много дъждовно. Цяла нощ валеше проливен дъжд. Една част от колегите- ловци решиха да не участват в лова заради дъждовното време. Към 9 сутринта, както се предполагаше, дъждът спря. Набързо попълнихме документацията и останалите ловци, които предусещаха успешният лов, тези, най-големите мераклии се приготвихме. След направения план от моят дългогодишен приятел в лова и риболова Атанас Георгиев, първата гонка бе на около 500м. от селото, близо до язовира. Ловът бе на диво прасе.

Облякохме оранжевите жилетки, сложихме шапките и заредихме пушките си. Стрелбата бе позволена само с бренеке и с ловни карабини. Разставихме се по местата си. Гоначите бяха много опитни и се раздаваха докрай. Затова пътувахме 250 км от Варна всеки Петък. Гоначите дадоха начало на гонката. Още след 10 минути, се чуха кучетата. Бяха около 5-6 гончета, но отлично обучени бойци, които не веднъж влизаха в схватки с големи нерези. Бяха се научили безопасно да отскачат след атаки на едрите глигани. Нададеният вой вървеше право към мен. Пулсът ми се ускори, главата ми започна да тупти, а ръката ми бавно и безшумно натегна пружината на ловната карабина Кригхоф кал. 8х57. Борбата с адреналина беше жестока. Като лекар, знаех ефектите на адреналина върху целият организъм. А като ловец- повече от десет години се борех с този враг на точният изстрел. Кучетата лаеха свирепо точно към мен. Изведнъж завиха към следващият пост вдясно от мен. Знаех, че Наско няма да им прости. Това бе моят идол в отстрела на дива свиня с бренеке. Едно куче отново залая право към мен и изведнъж чух чупене на клони. Храсталаците се разтресоха. Бях вдигнал карабината в очакване какво ще видя през оптиката. Изведнъж излезе огромно за мен животно на около 80 метра. Бягаше право към мен. Премерих го. Знаех, че трябва да го ударя право зад ухото. Така ме научи другият мой кумир в лова, Доц. Илко Плачков. Не можех от този ъгъл. Сякаш глигана ме видя и продължи право към мен. Беше на около 50метра, когато стрелях в него първият път. Куршума счупи единият му крак и прасето смени посоката на движението си наляво. Откри се за вторият изстрел, който попадна право зад дясното ухо на глигана. Изведнъж той заби муцуна в земята и се превъртя през глава.

В този момент, на около 200м. в дясно от мен се чуха още два изстрела. Това беше Наско. Бях сигурен, че е ударил дива свиня.

След радостта от ловната слука, изтеглихме двата трофейни глигана и си направихме сладък обяд. Личеше радостта от успеха в очите на всички. Ловът бе вече приключил. Глиганите бяха толкова големи, че бяха достатъчни на 11-те ловци на този ловен излет. А както в ловът, така и в живота, трябва да има мярка.

Designed by www.moqsait.com | © Copyright 2012. All Rights Reserved. | Реклама